Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2013 13:33 - За националните празници и още нещо
Автор: gemidziyata Категория: История   
Прочетен: 793 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 11.11.2014 18:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 В навечерието на една от най-светлите дати в историята на третата българска държава - денят на Независимостта на България, от само себе си нахлуха в мен мисли какво празнуваме ние и усещаме ли тази дата за празник. За една огромна част от българите това е просто един ден, отбелязан с червено в календара, друга част от българите знае значимостта на тази дата, но някак не я усеща като празник, все пак с години е налагано, че Трети март е най-великата дата в новата ни история. За Съединението на България и Независимостта почти нищо не се учеше, поне по мое време. Накратко спомените ми от уроците по история за периода 1878-1944г. са битката между русофили и русофоби, "некадърните"  ни немски монарси, националните катастрофи и двете загубени войни с Германия... Като разбира се подчертава поднесената ни на тепсия свобода. Е имаше и нещо за Съединението... Какво всъщност честваме на Трети март - подписването на един мирен договор, поредният мирен договор между Османската империя и Русия, който така и не влиза в сила... По-късно нещата са решени на Берлинския конгрес - резултатите от войната през 1877/1878г. са автономна област и васално на султана Княжество. Някой би казал - по-добре малко, отколкото нищо.  Хубаво, но защо тогава от най-малки години ми се втълпява, че някой е дошъл и ме е освободил...А и ако е така - защо е налице т.нар. окупационен дълг? Впрочем границите на бъдещата българска държава са уредени в тайна спогодба между Австро-Унгария и Русия още преди войната и там въобще не се и мисли за България в етническите й граници. Тук искам да отворя една скоба - ни най-малко не обезценявам саможертвата на хилядите руски, украински, фински, сръбски, черногорски и румънски войници. Напротив. А и за тях това си е била Освободителна война - да помогнем на братята под иго. Но едно е как са я разбирали войната войниците, а съвсем друго - официалната власт. Накратко ще засегна и темата за робството - как искаме от един човек да има самочувствие на българин, на наследник на велик народ, като още от най-ранна възраст му се говори за 5 вековно робство? Всъщност българина никога не е бил роб в пълния смисъл на думата. Че е имало палежи, убийства, потурчване, изнасилвания, имало е... Но ако един народ е робски, ще има ли собственост, ще може ли да търгува и да развива занаяти, ще може ли да праща децата си на училище в Европа, ще може ли да пътува из из империята, ще има ли този народ заможни представители и хора в официалната власт? Да, този народ е бил зависим и потискан в империята, но в никакъв случай не е бил роб, като негрите например. Ако беше така, силно се съмнявам, че щеше да има сили и за Съединението, и за разгрома над Сърбия, пък едва ли и щеше да има средствата за окупационния дълг...
 Какво представлява България веднага след 1878г. - в общи линии границата на руския и османския интерес. Само, че докато другите народи са са учили на дипломация и международни отношения, ние сме прихващили ориенталски маниери. Но когато имаш народ, който силно желае нещо и владетел, който да го подкрепи - нещата стават - осъществено е Съединението. И не само е осъществено, а и защитено - Сърбия е разгромена, а България е предупредена, че ако продължи настъплението си, вече ще срещне австро-унгарски войски. Тук ще припомня и коварната постъпка на Русия, която почти приканва недоволните съседи на България да я нападнат... Та Съединението е първата стъпка към обединена и независима България. Втората стъпка е Независимостта. Защо? Защото до 22 септември 1908г. България е икономически затормозена от мирните договори страна и със силно ограничени възможности в международен план. Освен изчакването на подходящия момент, България е била готова да защити с оръжие своята независимост, нещо доказано и на практика 4 години по-късно... Ето защо  Съединението и Независимостта на България са истински и изпълнени със съдържание национални празници. Накрая искам да подчертая, че не съм русофобски настроен, нито русофилски - ако искаме да градим коректни отношения с един от най-близките ни народи, а в същото време и най-разделящ страната ни на два лагера, то нещата трябва да бъдат казвани обективно. Все пак не бива да забавяме, че всичките тези плетеници и интриги са политика, а не човешки взаимоотношения.

П.П. И колко парадоксално: на 22 септември честваме Независимостта и обявяването на България за царство. А днес нито сме независими, нито царство...

 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gemidziyata
Категория: История
Прочетен: 16400
Постинги: 3
Коментари: 5
Гласове: 7
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031