Често ми се налага да правя съпоставки между България и Гърция – и ако се вгледаме, двата народа си приличаме – сходна големина на територията и брой население, една религия, сходни претенции за територия на националните доктрини – ние искаме България до Солун, те Гърция до Пловдив и Черноморието. А ако наложим картата на Велика България с тази на Магели идеа – май ще получим сходна територия. Дори в миналото по сходен начин сме се стремяли да се елиминираме един друг. А днес сме съюзници в НАТО и ЕС, а в разговори с по-старото поколение от Северна Гърция усещам едно успокоение, че днес сме съюзници – все пак във времената на Варшавския пакт години наред са живяли с мисълта, че всеки момент българите може да се юрнат. Но до тук с приликите, сега ще обърна внимание на някои разлики - тези, свързани с Османското иго и след него:

-          Разлика Nє1: Положението по време на османско иго. И докато гърците запазват своята църква, с българите това не се случват – т.е ние освен политическо, имаме и духовно иго. Българското население е подложено и на духовна асимилация от страна на гръцките попове, които в някои случаи са били по-жестоки от османската власт.

-          Разлика Nє2: Освобождението. Всъщност тук има голяма прилика, разликата е в четенето на историята и детайлите. Как се освобождават гърците: на 25 март 1821г. избухва въстание, последвано от Руското-турската война от 1828-29 и след Одринския мирен договор от 1829г. се появява Гърция. При нас: избухва Априлското въстание през 1876г., послвано от Руско-турската война от 1877-78г. Удивителна прилика, нали? Къде е разликата? Първо: във войната от 1828-29г. участие взима хилядно бългаско население – и като подкрепа от страна на цивилните на руските войски, и като военни български части в състава на руската армия. В тази от 1877-78г. липсва гръцкото участие. Така да се каже и ние сме дали нещо за свободата на Гърция. Второ: За национален празник на Гърция е приета датата на въстанието – 25 март, а не датата на подписването на мирния договор – т.е. началото на борбата, а не финала. Гръцкият вариант мисля има по-въздействащ начин – подчертава се, че сами са осъзнали необходимостта от свободата, докато при нас се създава усещането, дори понякога се подчертава, че едва ли не свободата ни е дадена даром, поднесена на тепсия. Да, наистина е твърде малък % от българското население, което взима участие в Априлското въстание и войната от 1877-78г. Но е факт, че го има. Факт е, че в търсенето на своята свобода, българите допринасят и за свободата на другите балкански народи. А лично за мен е важно, изключително важно как ще се поднасят тези събития от ранна детска възраст – защото едно е от малък да ти се втълпява, че си наследник на велик народ, дръзнал сам да се опълчи на Османскат империя, а съвсем друго – че сме си стояли и чакали да дойдат руснаците, а после всеки опит за обединение завършвал с национална катастрофа. Някакси при втория вариант се изгражда едно пораженческо мислене, едно смирение, че нищо не зависи от нас.

 

Ако се замислим,ще открием още две много важни разлики,които са повлияли на борбата за свобода и на изхода от нея. Едната е,че ние сме почти залепени за политическия център на потисническата империя- Цариград,а гърците по принцип са далеч от него (онези около стария Византион са колонизатори). Другата е,че гърците са постоянни любимци на великите сили,независимо кои са те,а ние в техните очи сме нищо- и всичко това заради фалшифицираната наша и тяхна история- нашата в ущърб,а тяхната във възхвала на народа,за който е написана. Затова големите сили опростиха на гърците 300 милиарда евро дълг,а на нас и 15-20 милиарда не искат да опростят! Но ще дойде "Видовден",картите ще паднат и ще се види кои са гърците и кои- Българите!

1. Претенциите на двете страни никак не са сходни, а диаметрално противоположни. гърците искат всичко до което са се домогвали да стане гръцко, а ние чуждо не искаме - сакаме си своето! Гърци до София никога не е имало, но българи до Атина - ДА /на разстояние колкото от София до Банкя край Атина има селище наричано и днес Варибоби - типично гръцко название нали/ Само дето в района на София, Кюстендил, Перник и т.н. няма хелениконски манджи. Колкото до Филипопол - Филип не е грък, а така наричаните от гърците Траки. Същото се отнася и за всичките крайморски градове у нас. Там са живяли пеласги или беласги /бели хора/, които са имали добродушието и глупостта да отсавят тези етиопски номади да се разселят из земите им /както циганите днес/ и след това да им "обясняват" кой по,по - та най. За това говори и названието на дедите им "елинес" или по-точно белинес-а.
Най-краткото и точно разяснение за расов признак. Тоест мургавите са деди на гърците, а останалото са от траките и българите. Това, че днес са асимилирани и се смятат за "гърци" не променя същността им - така им е втълпено, както на нас, че нищо не зависи от нас. Само дето на тях това е втълпявано от дедите гърци, а на нас от т.н. велики сили, които когато и каквото да са предприемали на Балканите - то е било в ущърб на българите и България /когато е имало такава/. Когато българия е била Велика тия жалки сребролюбци /от Европа и не само/ са й плащали дан, за да знаят колко им струват дяволиите на дребно. Имали са просто късмет, че България тогава не е била Империя /както някои се опитват да изкарат/ защото тогава е щяло да има истинско море от бели р о б и. За това и до ден днешен ни връщат за това си унижение и искат ние да се чустваме виновни, че и нищожни - ето за това всячески ни унижават когато и където им падне, а нашите "политици" - до вчерашни диви козарчета как да схванат за какво става дума - за това се иска пипе, а не мерцедеси и бе ем вета и глей кой съм - гольо. Та виж защо сме били велик народ !

България си е била империя- пише го и в Дуклянския летопис,но не е била агресивна и никога не се е борела за чуждото,а само за своето. Дори на Балканите нашите деди са искали от Рим да им плаща данък - обезщетение за това,че владее незаконно древните Български земи в Пелопонес и Анатолия: не за друго. Имаме дори наши сребърни монети,на които царят е наречен "император" (това е латинският превод на титлата "цар")- вижте монетите на Петър I сечени в Киев,както и един тип от монетите на Михаил Шишман.

Да си разясняваме ли съдържанието на думата империя? С какво и на кого е налагала своя начин на живот или култура. Няма да споменавам за робство и т.н. Била ли е агресор към някого и защо - сочиш отговора, но не го асимилираш вероятно. Вярно е, че Кубер или Кубрат е бил съимператор на т.н. Византия, тоест Източната Римска Империя, но България по него време я наричат Велика, но не империя. Това, че някога някой нарича български цар император може да е от лицемерие, неграмотност или ласкателство, но не прави държавата му автоматично империя. Защо примерно никой не си позволява лукса да нарече британската кралица царица или империята им царство и дори да ги нарече така те ще променят ли съдържанието ?
Може да си пропуснал една особеност за този летопис, а именно думата хан се тълкува като император.

Благодаря за статията. Не съм проучвал въпроса, но ми е много интересно как така все пак константинополската патриаршията успява да се настани още от началото на 1400 година в българските земи, при условие, че даже не е паднал Константинопол? Всъщност, защо турците са искали да бъдем обезличени и духовно, при положение, че още арабския халифат е давал относителна църковна свобода на християни. В случая, арменците някога успяват да убедят халифата, че те ще носят духовна отговорност за всички иноверци (кяфири, гяури) и така аранската църква в Кавказ изчезва от битието, понеже минава под арменско владичество. Днес християните в Йордания изучават нашата история и също искат да отхвърлят гръцкото митрополитско присъствие, понеже в Йордания йорданец не може да стане владика, този пост е само за гърци. През 1393 г. нашият патриарх Евтимий е изпратен на заточение????Кой го изпраща, това е акт не на канона християнски, а на светската власт на османците. Тоест, на турците, които гледат на нашия патриарх като на цар на Търново, докато през същото време са гледали на цариградския патриарх като на нещо различно от светската власт, която отбранява Константинопол. Как така няма турско робство? Ами обезличаването на цял народ, който е признат от султана едва през втората половина на ХІХ в. като нещо различно от гърците (рум миллет), т.е. за първи път като булгар миллет? Бедите на фанариотите спрямо унищожаването на българската книжнина са големи. Във всяка наша църква е служил гръцки владика, който по свое желание е можел да гори български летописи. Просто не е за вярване как сме оцеляли като народ...Ние не сме "груповщина", ние се крепим на светли и силни личности като Паисий, Раковски, Левски и т.н.